 |
Венера е най-близката до Земята планета. Тя носи името на древногръцката олимпийска красавица Афродита, родена в пяната на морските вълни на брега на Кипър (в римската митология - Венера). Поради удивителната яркост,с която тя се откроява на утринното или вечерното небе, планетата от най-стари времена е наричана още и Зорница или Вечерница. |
|
По своите размери и маса Венера не се отличава много от Земята. Масата й е по-малка с 20% от тази на Земята, а радиусът й е по-малък от земния с 270 km, т.е. 6100 km. Средната й плътност, която е 5,24g/cm3, също незначително се отличава от средната плътност на Земята. |
|
С радиолокационни изследвания бе установено, че периодът на околоосно въртене на Венера е
равен на 243 земни денонощия - най-големият в Слънчевата система. При това Венера се върти в посока,обратна на въртенето на всички останали планети в Слънчевата система (освен Уран). На Венера й отнема повече време да се завърти около остта си, отколкото да направи една обиколка около Слънцето. Това означава, че венерианското денонощие е по-продължително от венерианската година. Наклонът на остта на планетата към равнината на нейната орбита е близък до правия ъгъл, така че северното и южното й полукълбо се осветяват еднакво от Слънцeтo. |
|
Атмосферата на Венера се състои предимно от въглероден диоксид (97%) с примеси от азот,
водни пари, кислород и други. Атмосферното налягане на повърхността на планетата е твърде голямо - 9 000 kPa, а температурата - около 475°C, е почти еднаква на огряваната и неогряваната от Слънцето страна. Високата температура на Венера се обяснява главно с парниковия ефект. При него излъчената от планетата топлина се задържа от въглеродният диксид в атмосферата и повърхността на планетата не може да изстине. |
|
|
Радиолокационните снимки от повърхността на Венера показват твърде разнообразен релеф - има планини,
равнини и низини. Планинските райони заемат около 8% от повърхността. Около 27% се падат на низините, а останалата по-голяма част от повърхността на планетата е заета от хълмисти равнини. Има и един обширен район от типа на лунните морета, който е с около 2 km по-нисък от околните равнини. Сложният релеф на Венера е резултат както на активна вулканична и тектонична дейност, така и от метеоритни удари в миналото. Анализът на почвата на Венера показва нейното сходство със земните базалти. Венера не притежава магнитно поле. |
|
Съветските космически станции от серията "Венера" изучаваха химичния състав на атмосферата
на планетата при преминаването си през нея по пътя към повърхността й. Те измерваха също и нейната температура, налягане и плътност. Макар че по размери и маса Венера прилича на Земята, нейните физични условия, както и съставът на атмосферата й, силно се различават от Земните. |
|
|
Американската космическа сонда "Магелан" в края на 80-те и началото на 90-те години направи много
подробни изследвания на повърхността на Венера. Тя установи, че планетата е покрита в голямата си част от застинала лава, изхвърлена от много вулкани, действащи на Венера. "Магелан" откри също така и странни пукнатини и линии, наподобяващи паяжина. Тези линии, известни като арахноиди, се откриват само на Венера. Смята се, че са образувани в следствие на надигането на разтопени скали, напукали кората над тях. |
|
|
Подробните изследвания на Венера с помощта на космически апарати значително обогатиха представите ни за нея,
но в същото време повдигнаха и редица все още нерешени въпроси и загадки. Първата загадка е свързана с въртенето на планетата. Какво кара Венера да се върти толкова бавно и какво е обърнало нейната ос на въртене почти наопаки? Вероятно причината е близко преминаване на друго космическо тяло, чието гравитационно привличане е обърнало Венера и коренно е изменило нейните кинематични свойства. Дали това не е било сблъсък с някоя вече отдавна изчезнала планета от нашата система? Или е имало (което е по-малко вероятно) смущаващо влияние на някакъв мвждузвезден "нашественик"? Това засега не е ясно. Втората загадка се отнася до атмосферата на Венера и по-точно до количеството въглероден диоксид, който се съдържа в нея и има решаващо значение за парниковия ефект. Атмосферата на Марс и Земята съдържат практически еднакво количество CO2. А защо на Венера той е 100 пъти повече? |