Планетата Уран

Да се определи кой от полюсите на планетата е южен и кой северен е предмет на известни спорове в научните среди. Уран може да бъде характеризиран или като имащ наклон на оста на въртене малко по-малко от 90° и въртящ серетроградно (обратно на часовниковата стрелка) или имащ наклон на оста малко повече от 90° и въртящ се по посока на часовниковата стрелка. И двете определения са еквивалентни и еднакво отговарящи на истината, но пораждат различни определения за северния и южния полюс на Уран. В резултат на необичайната спрямо другите планети ориентация, полюсите на планетата получават повече слънчева енергия, отколкото биха получили при умерени наклони на оста на въртене. Независимо от това, температурата на екватора на Уран е по-висока от тази на полюсите поради неизвестен механизъм за преразпределение на топлината, била тя от вътрешността на планетата или от Слънцето. Относно причината за големия наклон на оста на въртене се предполага, че тя е сблъсък с голяма по размери протопланета скоро след формирането на Уран. Още едно следствие от наклона на оста е ясно изразената сезонност на Уран. При посещението на Вояджър 2, когато Слънцето грееше върху полюса на планетата, облачните пояси в атмосферата бяха изключително тънки и бледи. При скорошни наблюдения от телескопа Хъбъл обаче бяха забелязани по-обширни и ясно изразени пояси, за които се смята, че са причинени от греенето на Слънцето почти директно върху екватора; през 2007 г. Слънцето огря екватора под 90°. Учени успяха да обяснят необичайния наклон на Уран, който е 97 градуса към плоскостта на Слънчевата система, без да използват теориите за сблъсък с неизвестно небесно тяло. Смята се, че след образуването на планетите в Слънчевата система е имало период на миграция – небесните тела са се местили от място на място, докато не заели сегашните си орбити. При това се предполага, че по време на тези премествания планетите са се сблъсквали с други големи тела, присъстващи в Слънчевата система по това време. Доскоро се предполагаше, че подобен сблъсък е „наклонил“ Уран. Съществуват обаче факти, опровергаващи тази теория. Например орбитата на луните на Уран и неговите пръстени са наклонени спрямо плоскостта на Слънчевата система по аналогичен начин (сблъсъкът би трябвало да е засегнал самата планета). Учените провели компютърно моделиране на процеса на изменение на оста на въртене на Уран под въздействието на гравитацията на друго небесно тяло. Затова астрономите предполагат, че въпросният гигант е имал луна, която по-късно се е оказала изхвърлена зад пределите на неговата орбита. Симулирайки планетарната еволюция хиляди пъти, изследователите получили резултати, които добре се съгласуват с фактическите данни.