Планетата джудже Плутон

Плутон е открит от астронома Клайд Томбо в обсерваторията Ловел, Аризона, САЩ на 18 февруари 1930 г., когато той сравнява две фотографски плаки направени съответно на 23 и 29 януари. Планетата впоследствие е намерена на фотографии, най-старите от които са били заснети на 19 март 1915 г. Томбо открива Плутон докато търси неизвестната планета X, причиняваща отклонения в орбитата на Нептун. В действителност обаче тези „отклонения“ са били причинени от недостатъчната точност, с която масата на Нептун е била известна тогава. Макар и формално да носи името на римския бог Плутон, името на планета е избрано така, че да съдържа инициалите на астронома Пърсивал Ловел, който предсказва съществуването на планета отвъд орбитата на Нептун. Името „Плутон“ е предложено от Виниша Бърни — единадесет годишно момиче от Оксфорд, Англия.

Температурата на повърхността е около –2350oС. Съставът на Плутон не е известен, но плътността му (2 гр/см 3), показва, че вероятно се състои от 70% скали и 30% лед като Тритон. Светлите части от повърхността вероятно са покрити с лед от азот и малки количества от твърд метан, етан и въглероден диоксид. За атмосферата се знае малко, тя вероятно се състои основно от азот,също и от въглероден диоксид и метан. Налягането е изключително слабо и на повърхността е само няколко микробара. Атмосферата може и да е в газообразно състояние, но само когато преминава близо до Слънцето. През по-голямата част от дългата година на Плутон, газовете в атмосферата са замръзнали. Смятало се е, че Плутон е може би спътник на Нептун. По-разпространена е представата, че Tритон и Плутон на времето са се движили по независими орбити около Слънцето, а по-късно са били прихванати от Нептун.