Космически тела

Метеорите са привличали внимание от дълбока древност.
Запазени са сведения за ярки метеори и "звездни дъждове", наблюдавани преди 4 - 5 хилядолетия.
Метеор на гръцки е нещо, летящо във въздуха, "падаща звезда".
Метеор e явление, което се наблюдава при навлизането на твърдо тяло (метеороид) в земната атмосфера.
При влитането си със скорост няколко десетки кm/s метеорното тяло интензивно взаимодействува с атмосферата.
Това взаимодействие зависи предимно от скоростта, но също така и от масата и размерите на тялото. При размери 0,1 mm срещите с молекулите на атмосферата само понижават скоростта му.
При по-големи тела температурата на челната им повърхност за секунди, а понякога и за части от секундата се повишава до 2000 - 3000 К и тя се разтопява.
Разтопеното вещество се изпарява и по траекторията на тялото се образува светещ тънък газов "цилиндър", който е явлението метеор.
Ударите на изпарените от метеорното вещество атоми с молекулите на въздуха довеждат до възбуждане и йонизация на взаимодействащите частици. Така по пътя на метеорното тяло се образува плазмена следа.
Интензивното взаимодействие с атмосферата започва обикновено на височина 110 - 120 кm, а най-активно е изпаряването и раздробяването на около 100 кm.
Метеори могат да се наблюдават всяка нощ, като средната честота е около 10 метеора на час. В определени периоди от годината, обаче, тази честота е много по-висока и тогава се наблюдава явлението метеорен поток.

Метеорни потоци
В зависимост от това, в кое съзвездие се намира радианта на един поток, той получава неговото име. Един от най-известните е потокът Персеиди. Неговите метеори най-добре се наблюдават всяка година в продължение на няколко нощи около 12 Август, когато Земята пресича най-сгъстения участък от орбитата на роя. През 1866 г. италианския астроном Джовани Шапарели изчислява орбитата на персеидите и правилно заключва, че те са фрагменти от кометата Суифт-Тътъл. Тази хипотеза е потвърдена след наблюдаването на интензивния метеоритен поток през 1872 г. след като Земята пресича орбитата на кометата Биела.На всеки 33 години във връзка с преминаването през перихелия на кометата 55 РбТемпъл-Тътъл, Леонидите показват голяма метеорна активност дори до ниво на буря с хиляди падащи звезди на час. Поради кратката продължителност на звездните дъждове на Леонидите - само няколко часа - типично за тях еот една част на света да се наблюдава голям порой, докато от другата не се вижда нищо особено. И сега се изсипват метеорните потоци, свързани с родителската комета на Леонидите в нощите 17-19 ноември всяка година, но броят им е само десетки.

Метеорити

;Метеоритът е твърдо метеорно тяло с извънземен произход, паднало върху земната повърхност (или на повърхността на друга планета или спътник). Метеоритите са с неправилна многостенна форма, със заоблени ръбове, покрити с тъмна кора и вдлъбнатини.
Имат размери от няколко милиметра до няколко метра, тежат от няколко грама до няколко тона. Биват железни , железно-каменни . Съдържат главно силиций, алуминий, желязо, калций и кислород.

Метеоритите са тела, които са главно каменни или железни и падат върху земята от междупланетното пространство. Те са остатъци от метеори, които не са успели да изгорят напълно при преминаването си в земната атмосфера. При падане на такова тяло се наблюдава интензивно светещо движещо се тяло с видимо по-големи размери — това явление в астрономията се нарича болид. То може да се наблюдава и денем. Падането е съпроводено и със звук. Интересен е фактът, че нощем болидът осветява местности с километри наоколо. От съпротивлението на въздуха метеорното тяло се забавя и неговата кинетична енергия преминава в топлинна и светлинна. В резултата на това повърхностния слой на метеорита и образувалата се около него въздушна обвивка се нагрява до няколко хиляди градуса. Веществото на метеорното тяло след кипване се изпарява и частично се разпръсква на много малки капчици. Падайки почти отвесно на Земята, отломките на метеорното тяло изстиват и когато достигнат повърхността, те са само топли. На местата на падане метеорие образуват вдлъбнати, размерите и формата на които зависят от масата и скоростта на метеоритите.

Най-големият метеорит, Хоба (назовава се на местността, в която е бил намерен) югозападна Африка през 1920 г., е железен и масата му е около 60 тона а обемът около 9 m³.Поради своите размери той все още се намира там.
Метеорити с такива големи размери падат много рядко. Обикновено масата им е от няколко стотин грама до няколко килограма. Обикновено метеоритите са съставени от същите химически елементи, каквито има и на земята.
Това са следните 8 елемента: никел, магнезий, желязо, силиций, сяра, алуминий, калций и кислород.
Има и други елементи, но те се срещат в много малки количества. Свързвайки се помежду си, тези елементи образуват различни минерали, повечето от които ги има на Земята, но се срещат и метеорити с неизвестни минерали.
Известни са много случаи на падане на метеорити на Земята. Най-новите известни случаи на падане на метеорити в по-новата история са падането на Тунгуския метеорит през 1908 година. и на Сихоте-алинския метеорит през 1947 година.
От втория са открити около 23 тона, като теглото на отделните парчета варира от няколко десетки от грама до 1745 кг. Най-разрушителното метеоритно явление е Челябинският метеоритен взрив през 2013 година, който нанася поражения на над 3000 сгради в Челябинска област в Русия, и ранява над 1200 души.

Астероиди

Астероид е неголямо планетоподобно небесно тяло на орбита около Слънцето.
Астероидите се смятат още за малки планети или планетоиди, с размери, много по-малки от тези на същинските планети.
За повечето астероиди се смята, че са останки от протопланетарния диск преди 4,5 милиарда години, от който са формирани планетите, но не са погълнати от тях или изхвърлени извън Слънчевата система.
Някои астероди имат собствени спътници.
Почти всички астероиди се намират в астероидния пояс, на елиптични орбити между тези на Марс и Юпитер.

Астероиди в Слънчевата система

Към 24 февруари 2005 г. от общо 277 090 малки планети с изчислени орбити за 99 906 астероида орбиталните параметри са известни достатъчно добре, за да бъдат регистрирани, и от тях на 12 198 са дадени имена (598 астероида имат имена изискващи допълнителни определения). По-голямата част от откритите астероиди се намират в астероидния пояс между Марс и Юпитер в относителни ниско-ексцентрицитетни орбити.
В пояса се изчисляват от 1,1 до около 1,9 млн. астероида с диаметър над 1 km и милиони по-малки.

Според текущите изчисления общият брой на астероидите в Слънчевата система е няколко милиона. Най-големият астероид е 1 Церера с диаметър от 932 km. Два други астероида - 2 Палада и 4 Веста, имат диаметри от приблизително 500 km. 4 Веста е единственият астероид в астероидния пояс, видим с невъоръжено око. В редки случаи астероиди, пресичащи земната орбита, са видими с невъоръжено око, като астероида 99942 Апофис. Общата маса на астероидите от пояса се изчислява на 3,0-3,6 ?1021 kg или около 4% от масата на Луната. От таза маса теглото на 1 Церера се изчислява на 0,95 1021 или около 32% от общото тегло. Като прибавим следващите три най-масивни астероида: 4 Веста (9%), 2 Палада (7%), и 10 Хигия (3%), четирите обекта представляват 51% от целия астероиден пояс. Различни класове астероиди са открити извън пояса. Близкоземните астероиди имат близки до земната орбити. Троянските астероиди са гравитационно заключени в синхронизация с Юпитер, съпътстващи планетата в нейната орбита. Няколко троянски астеродиди са открити и в орбита около Марс. Предполага се, че близо до Слънцето, около орбитата на Меркурий, се намира група от астероиди, наречени Вулканоиди, но досега те не са открити.