Планетата Меркурий



         


       От всички планети в Слънчевата система Меркурий е най-близо до Слънцето.
       Той кръжи по силно елиптична орбита на около 60 милиона километра от него, което е около 2,5 пъти по-малко от разстоянието между Земята и Слънцето.
       Орбитата на Меркурий има по-голям ексцентрицитет от орбитите на всички други планети в Слънчевата система, тъй като планетата има и най-малкият наклон на оста. Тя прави три завъртания около оста си на всеки две обиколки около Слънцето.


Размери и маса

       Меркурий е една от най-малките планети в Слънчевата система.
Нейният диаметър - 4878km, e почти три пъти по-малък от земния.
       Единствено Плутон е по-малък от нея.
       Масата на планетата е 20 пъти по-малка от тази на Земята, а средната й плътност е почти колкото земната - 5,44g/cm3.




Години и дни

       Планетата неслучайно носи името на бързоногия вестител на олимпийските богове Хермес (в римската митология - Меркурий). Това е най-бързо движещата се планета в Слънчевата система.
       При движението си по орбитата Меркурий прави една обиколка само за 88 земни денонощия със средна скорост 54 km/s, която е почти два пъти по-голяма от средната скорост на Земята. Затова пък тя се върти много бавно около остта си.
       С радарни наблюдения е установено, че нейнния период на околоосно въртене е 59 d (денонощия), което е 2/3 от периода й на обикаляне около Слънцето. Това означава, че планетата извършва 3 завъртания около остта си за 2 обиколки около Слънцето.




Атмосфера

       Поради това, че на Меркурий практически няма атмосфера, а се намира толкова близо до Слънцето, през деня повърхността му се нажежява до 427°С. При тази температура се топят калаят, оловото и даже цинкът.
       Продължителните периоди от време, през които част от планетата не е огрявана от Слънцето, са причината за големите нощни студове на Меркурий - температурата може да спадне до -183°С.
       Някои от Кратерите на Меркурий са толкова дълбоки, че слънчевата светлина никога не достига до дъното им и не успява да ги затопли. През цялото време кратерите остават невъобразимо студени.



Строеж

       Меркурий е една от четирите земеподобни планети в Слънчевата система и подобно на Земята, представлява скално тяло.
       Това е най-малката планета в Слънчевата система с екваториален радиус 2439,7 km. Меркурий е по-малък, макар и по-масивен, дори от най-големите естествени спътници в Слънчевата система, Ганимед и Титан.
       Меркурий е съставен по маса от приблизително 70% метали и 30% силикати.
       Средната плътност на планетата е втора по големина в Слънчевата система - 5427 kg/m, малко по-малка от земната (5515 kg/m).
       Ако се отчете ефекта на гравитационната компресия, материалите, от които е съставен Меркурий, са по-плътни с некомпресирана плътност 5300 kg/m при стойност от 4400 kg/m за от тези на Земята.
Строеж на Меркурий:
1. Кора: 100–300 km дебелина
2. Мантия: 600 km дебелина
3. Ядро: 1,800 km радиус




Повърхност

       Кратерите на повърхността на Меркурий я правят много подобна на тази на Луната.
       Най-голямата забележителност на повърхността на планетата е Басейнът Калорис, който представлява огромен кратер с диаметър приблизително 1350 km.
       Характерни също са дългите стотици километри стръмни скални откоси, чието наличие се обяснява с изстиването и последвалото го свиване на голямото желязно ядро на планетата, което е довело до „набръчкване“ на кората на планетата.
       По-голямата част от повърхността е заета от равнини.Една част от равнините са сравнително млади и образувани вероятно под въздействието на сблъсъци с метеорити и последвалите ги потоци от разтопена лава.
       Меркурий е разтеглен (значително повече от другите планети) във форма на елипсоид, ориентиран с дългата си ос по посока към Слънцето, поради слънчевите приливни сили.



Проучвания
       Първият космически апарат изследвал Меркурий е Маринър 10 на НАСА през 1974–75 г. Апаратът използва гравитацията на Венера за да нагоди скоростта си и да достигне Меркурий.