Планетата Марс



             


       Марс е четвъртата по отдалеченост планета от Слънцето. Поради червения си цвят тя носи името на древногръцкия бог на войната Арес (в римската митология - Марс).


Размери и маса

       Марс е около два пъти по-малък от Земята. Масата му е 10 пъти по-малка от земната. По-малка е и средната му плътност - 3,96 g/cm3, а също така и гравитационното ускорение на повърхността му - 3,71 m/s2.




Години и дни

       Една обиколка по орбитата си Марс прави за близо две земни години.
       Денонощието на Марс е по-продължително с около 40 min.
       Неговата ос е наклонена спрямо равнината на орбитата.
       На Марс, както и на Земята, има сезони, но те са почти два пъти по-продължителни от земните.
       Орбита на Марс е доста сплесната. Затова, когато той се намита във велико противостояние (положение, при което Земята е между Слънцето и Марс и същевременно той е в перихелия на орбитата си и е най-близо до Земята), Марс най-ярко свети на небето, отстъпвайки по блясък само на Венера.
       Такива велики противостояния се повтарят през 15 и 17 години. Последните бяха през 1971г. и 1988г.



Атмосфера

       Атмосферата на Марс е силно разредена. Налягането й е около 160 пъти по-малко от земното.
      Съставено е главно от въглероден диоксид (96%) и значително по-малко количество азот, аргон и др.
       Наличието на кислород е нищожно - не повече от 0,15%. Концентрацията на водни пари е около 200 пъти по-малка, отколкота в най-сухите райони на Земята. Тя се мени през сезоните и зависи от марсианската географска ширина, но никога не надвишава 0,2%.
      В резултат на кондензацията на СО2 (въглероден диоксид) във високите части на атмосфератта (над 20 km) се образуват облаци с бял цвят.
      Характерни за Марс са и големите жълти облаци. Те се дължат на мощните прашни бури, които често се разразяват над планетата и издигат в атмосферата огромни колочества песъчинки.
      Съдейки по прашните бури, на Марс има силни ветрове, духащи със скорост десетки метри в секунда.



Температура

       Марс е средно 1,5 пъти по-отдалечен от Слънцето, отколкото Земята. Затова на единица от повърхността му се пада около 40% от енергията, която получава Земята. Това е основният фактор, който прави климатичните условия на планетата твърде сурови - средната температура -60°C, като през денонощието тя силно се изменя. Даже на екватора през лятото температурата в дневните часове рядко е по-висока от 0°C, а през нощта рязко спада до -90°C. Особено студено е на полюсите - до -130°C. При такива условия замръзва не само водата, но и въглеродният диоксид.



Повърхност

       Неравен терен, покрит изобилно със заоблени големи и малки камъни - тове е господстващата особеност на марсианския ландшафт. Червеникавият му цвят се дължи на високото съдържание на лимонит в марсианската почва.
       Подобно на Луната Марс е осеян с кратери, образувани при падането на метеорити от междупланетното пространство. Обаче за разлика от лунните, марсианските кратерни валове са по-изгладени и по-разрушени от ерозиращото действие на носещите пясък марсиански ветрове.
       От дейността на ветроверте има и други следи - образувания подобни на пясъчни дюни, които изпълват цели равнинни полета, наподобяваци земните пустини.
       Интересни релефни образувания са криволичещите каньони, които приличат на корита на изсъхнали реки. Но при условията на Марс сега там изобщо не е възможно да има вода в течно състояние. Предполага се, че течаща вода е имало в миналото, когато на планетата е било по-топло и атмосферното налягане е било по-високо. Не е ясно обаче защо са се изменили условията на Марс. Водата е задължително условие за живота на растенията и животните. Ако на Марс някога е имало вода, възможно е и да са съществували живи организми.




Полярни шапки

       Атмосферата и климатичните условия на Марс определят природата на марсианските полярни шапки.
       Това са обширни, бели на цвят области около полюсите на планетата.
       При сухата атмосфера на Марс преобладаващото вещество в тях е сухият лед, т.е. замръзналият въглероден двуокис.
       Обикновен лед в по-големи колочества е вероятно да има в по-дълбоките слоеве на полярните шапки.



Две луни - Деймос и Фобос

       Марс има два естествени спътника, открити от американският астроном Хол през 1887г.
Те носят имената на митичните коне Фобос ("страх" на старогръцки) и Деймос ("ужас"), които според легендите били впрегнати в колесницата на бога на войната Арес.
       И двете луни са тъмни, прашни и с неправилна форма. Фобос кръжи около Марс само на 6 000 km, а Деймос - 20 000 km, обърнати винаги с едната си страна към него.
       Деймос, по-малката луна достига 15 km в най-широката си част. Фобос има дължина от 28 km в наи-широката си част. На повърхността му се намира големият кратер Стикни, чийто диаметър е около 5 km.
       Една пълна обиколка Фобос извършва за около 7h, а Деймос - за около 30h. Интересен е фактът, че Фобос обикаля около Марс 3 пъти по-бързо, отколкото самата планета се върти около остта си. Затова той изгрява от западната страна на марсианския хоризонт и залязва на източната.
      И двата спътника са много малки и имат неправилна форма. Стредната им плътност е около 2 g/cm3.
      Върху повърхността им се наблюдават ударни кратери.
      По всяка вероятност Фобос и Деймос са били астероиди, уловени от гравитационното поле на Марс при прелитането им край него.