Комети

Названието на кометите произлиза от гръцки и означава дългокоса звезда.
Всъщност древните гърци под влиянието на Аристотел са смятали кометите за земни изпарения в горните слоеве на атмосферата.
Едва през 1577 година датският астроном Тихо Брахе доказва, че кометите са далеч извън пределите на земната атмосфера, като организира наблюдения на ярка комета от два отдалечени пункта.
Кометата е тяло, съставено от лед от замръзнали газове, орбитиращо в Слънчевата система.
Когато е далеч от Слънцето, кометата е невидима. При приближаването си до Слънцето, замръзналите газове започват да се изпаряват и се образува красива опашка, която излъчва светлина вследствие на въздействието на слънчевия вятър.
Опашките на кометите винаги са насочени в посока, противоположна на Слънцето.

Строеж

За кометите се смята, че произхождат от облака на Оорт и че навлизат във вътрешните части на Слънчевата система след гравитационни въздействия на външни обекти, например съседните звезди.
Когато дадена комета се приближи достатъчно към Слънцето, нейните външни слоеве започват да се изпаряват под въздействието на неговото лъчение. Потоците от газ и прах формират гигантска по размери атмосфера около ядрото на кометата наречена кома.
Ядрото на кометата рядко е по-голямо от 50 km, но кометата може да бъде с размери сравними с тези на Слънцето.
Комата и опашката могат да бъдат наблюдавани от Земята, когато кометата се приближи към Слънцето и ги освети.
Праха също свети заради йонизация. Повечето комети са твърде бледи и могат да бъдат наблюдавани само с телескоп, но в рамките на едно десетилитие има няколко, които да са достатъчно ярки, за да се наблюдават с невъоръжено око.

Ядрата на кометите са сред най-слабо отразяващите известни тела в Слънчевата система.
Kосмическата сонда "Джото" разкрива, че ядрото на Халеевата комета отразява само около 4% от светлината, която попада на повърхността й.
Размерите на ядрата на кометите са в диапазона от около 100 метра до повече от 40 километра в диаметър.
Те са съставени от скални елементи, прах, лед и замразени газове като въглероден оксид, въглероден диоксид, метан и амоняк.
Кометите съдържат различни органични съединения - могат да включват метанол, циановодород, формалдехид,етанол и етан, а може би и по-сложни молекули като дълговерижни въглеводороди иаминокиселини. Поради малката си маса те не стават сферични под собствената си гравитация, а имат неправилна форма.

Орбитални характеристики

Кометите биват класифицирани спрямо орбиталните им периоди на късо - и дългопериодични комети.
Късопериодичните имат орбитални периоди по-малки от 200 години, а дългопериодичните - по-големи. Еднократните комети имат параболичниили хиперболични траектории и след определено време напускат Слънчевата система.
Късопериодичните комети (като например кометата Енке) вероятно произхождат от пояса на Кайпер, а дългопериодичните отоблака на Оорт.
Предложени са множество механизмни, които да обяснят как кометите попадат във вътрешността на Слънчевата система след гравитационни въздействия от други тела като съседни на Слънцето звезди, неизвестни планети и кафяви джуджета.
Поради ниската им маса и елиптичните им орбити, които ги отвеждат близко до газовите гиганти, кометите често биват гравитационно повлияни и то най-вече от масивния Юпитер.
Те са били изхвърлени от Слънчевата система при близко преминаване край някой от газовите гиганти и нямат наблюдаема кома или опашка, или просто тяхната орбита не е била своевременно установена с достатъчна точност, за да бъдат следени.

Хелеева комета

Халеевата комета е ярка комета с орбитален период от 75,32 години.
Наречена е на астронома Едмънд Халей, който доказва, че кометите, наблюдавани през 1531, 1607 и 1682 година са всъщност една и съща и предсказва следващото ?и появяване през 1758 година.
Халеевата комета е една от най-известните комети, която се наблюдава повече от 2000 години. Бива споменавана в китайски хроники, датиращи поне от 240 г. пр. н. е.
Орбитата на кометата е ретроградна, а инклинацията спрямо еклиптиката е 18°. Последните й приближавания до Слънцето са през 1910 г. и 1986 г. При преминаването от 1986 г. към нея са насочени пет космически сонди - от СССР,Япония и Европейската общност. В програмата за изследване на Халеевата комета се включи и България чрез обсерваторията на връх Рожен.
Ядрото на кометата е с размери приблизително 16 на 8 на 8 километра. Противно на очакванията, то се оказва много тъмно: нейното албедо е само около 0.03 - повърхността на кометата е по-тъмна от въглища и един от най-тъмните обекти в Слънчевата система. Плътността на ядрото е много ниска - около 0.1 g/cm. Това сочи, че самото ядро вероятно е поресто и изградено почти изцяло от прах, останал след сублимацията на ледовете.
Халеевата комета е почти уникална сред кометите с това, че е едновременно голяма и активна, а и има добре дефинирана, правилна орбита.
Появяването на кометата през 1066 г., документирано върхугоблена от Байо, Нормандия.
Следващото приближаване до Слънцето ще бъде през 2061 година.

Кометата Уест

През февруари и март 1976 година, преди изгрева е наблюдавана кометата Уест / West /, която се е отличавала с ветрилообразната си опашка.
Ричард Уест разказва за удоволствието да откриеш нова комета:
" През Март 1976-а година, видях същото нещо да се случва на друга комета. С помощта на един от най-големите телескопи на обсерваторията на ESO "La Silla" (разположена на уединена планина в пустинята Атакама в Чили) станах свидетел на края на една от най-ярките комети на двадесети век. Бях възхитен от силите на природата. Но също така един още по-далечен изникна в моето съзнание - един невероятен следобед през Ноември 1975-а година. Помня го сякаш беше вчера. Един много щастлив ден в живота ми."

Комета Хиакутаке

Кометата Хиакутаке (в превод - сто бамбука) е открита от японски астроном-любител на 30 януари 1996 година на разстояние 1.8 AU от Земята като дифузен обект от 10-а звездна величина.
Кометата преминава покрай Земята на 25 март 1996 година.
Комата е с диаметър 1.5-2.2 градуса, което отговаря на 3-4 пъти диаметъра на Луната.
Дължината на йонната опашка надвишава 60 градуса. Няма съобщения за наблюдавана значима прахова опашка.
Хиакутаке е сред 30-те най-ярки от всички наблюдавани комети с период над 200 години.
На 1 май 1996 година кометата Хиакутаке преминава през перихелия на орбитата си на разстояние 34.4 милиона километра от Слънцето.

Комета Хейл-Боп

Хейл-Боп е името на една от най известните комети.
Тя е открита от двама американски любители астрономи - Алан Хейл от Ню Мексико и Томас Боп от Аризона на 23 юли 1995 година. Кометата Хейл-Боп е преминавала вече покрай Земята преди 4200 години.
Хейл-Боп преминава най-близко до Земята на 23 март 1997 година , като през перихелия на орбитата си премина на 1 април 1997 година на разстояние 0.914 AU от Слънцето.
Наблюденията на астрономите показват, че ядрото на кометата Хейл-Боп се завърта веднъж на всеки 12 часа.